|
|
 Бизнес » Търговско и Корпо- Юридическо Съдействие за Изкупуване и Прехвърляне на Фирми ЕООД ООД Дружествени дялове ЕАД АД-акции 14:30 |
|
|
За Панагюрище накратко |
Панагюрище е град с неповторима атмосфера и дух. Съчетал в себе си богато културно-историческо наследство, възрожденски дух, модерна инфраструктура и съвременен икономически потенциал. Изцяло променен и обновен през последните години градът е съхранил забележителни архитектурни и исторически паметници, уникални артефакти, постижения в културата, танцувалното и певчески изкуства, фестивалният туризъм. Днес Панагюрище уверено гради съвременната си визия и история, и все повече се утвърждава като модерен и атрактивен туристически център, привлекателно място за живеене, работа и инвестиции, а местната индустрия е гръбнакът на икономическата стабилност на общината и региона.
Местоположение
Територия – 598, 6 кв. км
Брой населени места – 9 : Панагюрище /административен център/, селата Бъта, Баня, Попинци, Левски, Елшица, Поибрене, Оборище, Панагюрски колонии.
Брой жители – 30 240
Община Панагюрище е разположена в централната част на Средна гора, в Панагюрската котловина по поречието на р. Луда Яна. Средната надморска височина е 683 м. От общата територия на общината най-голям е относителният дял на горския фонд – 46,69%. При посещението си в Панагюрския край през миналия век проф. Константин Иречек казва, че тук са най-разкошните букови гори, които е виждал.
На територията на общината са разположени и няколко лечебни минерални извора.
Административният център Панагюрище се намира на 87 км от столицата София, на 78 км от Пловдив и на 42 км от областния център Пазарджик. Местоположението предлага удобни връзки със София и Пловдив по автомагистрала “Тракия” – международен път Е-80, с отклонение при с. Гелеменово.
Панагюрище е център на медодобивната промишленост, на високите технологии в оптико-механичното, оптико-електронното, лазерно и прецизно уредостроене.
Панагюрище предлага отлични възможности за инвестиции, за създаване на успешни партньорства и ефективност на вложенията.
Доказателство за адекватната политика в областта на местното икономическо развитие е международният сертификат “Община готова за бизнес разивтие”, защитен от Общинска администрация – Панагюрище през 2004 г., както и полученият през октомври т. г. сертификат по ISO 9001:2000 за качество на управлението.
Приоритет в Стратегията за развитие на общината имат значими инфраструктурни проекти, като за реализирането им се търсят инвестиции чрез европейски програми, чрез публично-частни партньорства и национални фондове.
Природните дадености, богатото културно-историческо наследство и сърдечността на хората превръщат Панагюрския край във все по-привлекателна дестинация за български и чуждестранни туристи.
Празниците на Панагюрище стартират през м. април с националния фестивал за млади изпълнители на българска патриотична песен “Родолюбие”, по време на който градът става наистина столица на млада България. На 1 и 2 май тук по традиция се провежда националното честване на годишнините от Априлската епопея и тогава Панагюрище се превръща отново в столица на България, посреща много гости и печели много приятели.
Община Панагюрище е член на НСОРБ, регионалната асоциация “Хебър” и туристическата асоциация “Средногорска съкровищница”. Панагюрище е съучредитор и седалище на Националното сдружение на възрожденските градове в България, радетел за съхраняването на националната ни културна идентичност в общия Европейски дом.
Географска характеристика
Написано от Administrator
Природни дадености и ресурси Община Панагюрище е с важно транспортно-географско разположение; има разнообразен релеф и климат, минерални извори, богата флора и фауна, които са потенциал за развитие на туризма; богати горски ресурси, даващи възможност за силно горско стопанство и дървообработване; на територията са разположени голяма част от запасите на медна руда в страната , както и златоносни находища, което предопределя приоритетно развитие на минно-добивната промишленост .
Общината е сравнителна бедна на почвени ресурси. Географско разположение Община Панагюрище се намира в централната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Южен Централен регион. Тя е една от 11-те общини на Пазарджишка област и граничи на север с общините Мирково, Чавдар, Златица, Пирдоп и Копривщица от Софийската област, на изток - с община Стрелча, на юг - с общините Пазарджик и Лесичово и на запад - с община Ихтиман от Софийска област. В тези граници тя заема площ от 598,5 км2 (13,4 % от площта на областта), което я поставя на четвърто място сред общините на област Пазарджик след Велинград, Батак и Пазарджик.
Релеф
Общината е разположена изцяло върху южните склонове на Същинска Средна гора. Характерът на релефа е средно до нископланински и хълмист със средна надморска височина 683м. Надморската височина се изменя от 1 500 м при билните части на планината на север до 500 м на юг. Във физикогеографски план в тези си граници тя включва:
§ на запад - източните склонове на Средногорския рид Белица;
§ на север - главното било на Средна гора (само в района на “Медет” границата е на север от главното било);
§ на изток - преминава в Стрелчанското поле;
§ на юг - Бъта-Банската котловина и част от последните южни разклонения на Същинска Средна гора и постепенно преминава в най-западните части на Пловдивско-Пазарджишкото поле.
Северната част е заета от билна заравненост на височина 1 300 - 1 500 м, запазена при върховете Братия, Лисец и Бунай. Около тези заоблени върхове се е оформила староплиоценска (понтийска) денудационна заравненост. Между върховете Братия и Бунай върху тази заравненост са Панагюрските колонии и много пасища. На юг средногорските склонове не са стръмни и постепенно преминават в Тракийската низина (Пловдивско-Пазарджишкото поле). Между планинските части са се оформили малките котловини Панагюрска, Бъта-Банска. Характерен елемент в тяхното развитие е разседната тектоника, за което свидетелстват минералните извори. Цялата територия на общината е разчленена и нарязана от долините на притоците на реките Луда Яна и Тополница. Вертикалното разчленение на релефа в северните части на общината е от 100 до 400 м/км2, хоризонталното разчленение 1-2 км/км2. Стръмни склонове и долини има в района на пролома на Панагюрска Луда Яна между гр. Панагюрище и с. Бъта и северозападно от с. Попинци. Средните наклони на склоновете са 20-30 %. Тези характеристики на релефа, съчетани с преобладаващите плитки почви, активната антропогенеза и интензивни валежи в района са предпоставка за развитието на неблагоприятни ерозионни процеси на територията на общината. От друга страна, среднопланинският релеф с букови гори придава на ландшафта потенциал за развитие на туризма.
Климатични условия
Територията на община Панагюрище принадлежи към преходно-континенталната климатична област. Средната януарска температура на въздуха е -1.1 ˚С, средната юлска – 20.6 ˚С и ср. год. температура - 10,1 ˚С. Характерът на релефа и значителните различия в надморската височина предопределят разнообразието в микроклимата на ландшафтите и планинският му характер в северната част на общината.
Благоприятното съчетание между надморската височина (1 050 м - нивото на преобладаващата ниска облачност) и южната експозиция на климатичния курорт Панагюрски колонии допринася за йонизация на въздуха от 1 200 до 1 500 йони в 1 см3 (леки положителни и отрицателни), която има лечебен ефект. Преобладаващи са западните ветрове (40 %) със средна скорост 2,3 м/с. От друга страна, в Панагюрската котловина, относителният дял на случаите с тихо време е значителен (67,5 %), чести са температурните инверсии (11-15 случая месечно) и валежите са недостатъчни.
Средният годишен валеж е 653 мм и намалява от 750 мм в планинската част на общината, до 550 мм в най-южните и части, които са и земеделски усвоени. Годишните валежни суми в Панагюрище са по-малки от съответните многогодишни норми в 53 % от случаите. Тази тенденция е особено добре изразена след 1985 г., като се съпровожда и от повишени стойности на средните годишни температури. Това води до изразителна аридизация на климата в района, която изменя условията за вегетация на културната и естествената растителност, и тези за формиране на повърхностния отток на водите. Това трябва да се има предвид при вземането на решения за управление на водните ресурси на общината в дългосрочен план. Налице е и необходимост от програма за намаляване на щетите от някои характерни за територията на общината опасни хидроклиматични явления. Районът е силно градобитен (с вероятност за повече един валеж от град годишно през периода май-август) и средно с 28 интензивни извалявания (над 30 л/с/ха) годишно. Това, както и обезлесяването и плитката почвена покривка, спомага за бързото оттичане на повърхностния отток и за повишаване на броя на речните прииждания, които за р. Луда Яна при с. Сбор са средно 5,7 случая годишно. Това предизвиква и нарастване на твърдия наносен отток, което е особено неблагоприятно, тъй като води до ускоряване на затлачването на язовир Тополница (ср. год. наносно количество – 560 хил.т).
Интензивните извалявания крият опасност и от преливане на хвостохранилищата на “Асарел-Медет”АД и респективно повишават екологичния риск в района като цяло.
Почвени ресурси
Повсеместни ограничители на почвеното плодородие в района са относително пресеченият релеф, ерозията и плиткостта на почвите. В южната част на общината се намират излужени канелени горски почви, които имат по-голяма мощност и добро естествено плодородие. Те заемат южната половина от землищата на селата Попинци и Левски и са подходящи за отглеждане на зърнени култури и трайни насаждения.
Канелено-подзолистите почви заемат северозападната половина от землището на с. Елшица. Почвите в землищата на селата Поибрене, Оборище, Бъта и Баня са силно излужени, до слабо оподзолени канелени горски. Това са плитки почви, каквито са и тези в североизточната половина на землището на с. Попинци и на запад от Панагюрище.
Северните части на Панагюрската котловина и най-северната планинска част на общината са заети съответно от канелено подзолисти и кафяви горски почви.
Водни ресурси
Водните ресурси включват повърхностно течащите, подпочвените и термоминералните води. Речните басейни в северната част на общината, във височинния пояс 1 000-1 200 м, имат водоносност от 9 до 13 дм/с/км2 и пролетен максимум на оттока (март). Южната част от територията се намира в преходната зона от сравнително висоководоносната Същинска Средна гора към нисководоносното Пазарджишко-Пловдивско поле. Тя се пресича от долинната мрежа на реките Тополница и Луда Яна и е със средногодишна водоносност 3-4 дм/с/км2 с по-добре изразен зимен максимум на оттока. Реките са маловодни, но водосборът им има голям отточен коефициент (0,30 мм), което съчетано с характера на речната мрежа формира голямо водно количество за единица време.
Средният годишен отток на р. Тополница при Поибрене е 7,69 м3/с. Повърхностните води при дъждовно време се оттичат бързо чрез речно-долинната мрежа на р. Луда Яна, а през сухия сезон водите на реките почти пресъхват. Относително естествените хидрохимични условия (до експлоатацията на меднорудните находища) се характеризират с преобладаващи хидрокарбонатни или сулфатни и хидро-карбонатно-сулфатни води, рН 5,5 ¸ 8,5, повишена минерализация (1,50 мг/л), сулфатни йони до 1,70 мг/л) и аномални полиметални съдържания.
Качеството на водите е повлияно от дейността на “Асарел-Медет” АД по отношение на някои замърсители с отклонения от ПДК, както следва: Тополница (след устието на р. Медет) – мед, сулфатни йони, манган; Медет (преди устието) – рН, сулфатни йони, мед и манган; Мареш (под устието на Лисичи дол) – манган; Панова (под хижа Оборище) – рН, мед и манган. Тези отклонения обаче отчасти се дължат и на съществуващите полиметални аномалии в района. Подземните води са предимно пукнатинни и малодебитни (2-3 дм3/с) и дават началото на многобройни молодебитни извори. Термални минерални води има в гр. Панагюрище, с. Баня и с. Поибрене.
Термалните води в Панагюрище са с температура на водата над 40 ˚С и се черпят чрез дълбок сондаж с потопена помпа. Водата е сулфатна, натриева, калциева с минерализация 0,58 г/л. Минералните води в с. Баня са групирани в “Банските извори”, “Топилата” и “Лудото банче”. Каптирани са през 1935-39 г. Температурата на водата е 25¸44˚С с общ дебит 23 л/с. Минералните води са азотни, сулфатни, натриеви, калциеви, с минерализация 0,54 - 0,70 мг/л. Използват се за лечение на сърдечно-съдови заболявания, заболявания на храносмилателната система и др.
Минералната вода в с. Поибрене се черпи от два артезиански сондажа с общ дебит около 9 л/с и температура 33-42 ˚С. Водата е алкална (рН 8,9), сулфатна, натриева, флуорна (флуор 11 мг/л), с ниска минерализация – 0,53 г/л. Тя е с повишено съдържание на бор, стронций и др.
Ресурсът от термални минерални води в общината се използва за развитието на балнеоложкото дело. От териториите, заети с водни течения и водни площи в община Панагюрище, 528,7 дка или 11 % е делът на язовирите. Те са 21 на брой с общ обем 1 830,5 хил.м3 и са разпределени по населени места, както следва: в землището на гр. Панагюрище - 6 бр., с. Левски - 4 бр., с. Попинци - 3 бр., с. Бъта – 2 бр., с. Баня – 3 бр., с. Оборище - 3 бр. От тях 11 са в добро техническо състояние, 9 са в задоволително, а 1 е напълно затлачен. За напояване се използват само седем язовира поради неизправност на каналните мрежи, помпените инсталации и др. Повечето от водоемите, които са отдадени под аренда за стопанисване, се използват главно за рибовъдство, а по-рядко и за напояване.
Горски ресурси
Горите са перспективни за развитие на горското стопанство, ловния туризъм и рекреационното дело. Най-голям относителен дял от територията на общината имат горските територии – 54.10 %. В ниските планински части горите са предимно дъбови и габрови – в по-голямата си част издънкови поради активната антропогенна намеса, а в останалата планинска част – букови. В сравнение с 1998 г. техните площи са се увеличили с 2 667,6 ха (през 1998 г. горските територии са 29 734.6 ха, или 49,69 % от общата територия на общината, а по данни към месец март 2005 г. те са вече 32 402,2 ха, или 54.10 %). Повечето от ридовете в западната и северната част на района са покрити с естествени гори от горун и благун в съчетание с тревни формации.
На мястото на унищожени в миналото гори и върху непригодни за обработване земи са създадени гори от бял и черен бор, орех, червен дъб, благун и др. Заместването на мезофитни видове с ксерофитни води до обедняване на естествената продуктивност на ландшафтите в ресурсно отношение.
Използването на горските територии като рекреационен ресурс за местното население е особено перспективно и от гледна точка на тяхното екологично въздействие в един район със сериозни антропогенни изменения, резултат на добивната и обогатителна промишленост. Полезни изкопаеми На територията на общината са съсредоточени голяма част от запасите от медна руда в страната – 13 находища, принадлежащи към Панагюрската рудна зона, с общо количество на запасите 380 844,5 хил.т. От тях 344 118,2 хил.т са в находище “Асарел” (към 2004 г). Пиритови, медно-пиритови и полиметално-медни са находищата “Радка” и “Елшица”, а молибденово-медни са находищата “Медет”, “Асарел” и др. Сред природните минерални ресурси на територията на община Панагюрище са формиралите се златоносни разсипни находища. Те са свързани с палеогеоморфоложкото развитие на района и са разпространени в южната, ниска част на общината. Перспективни участъци за проучване на златоносни разсипи се явяват Дълбокото дере в района, където пресича Банската разломна зона и заливната тераса на р. Луда Яна в Баня-Попинското долинно разширение, при използване на съвременни екологосъобразни технологии, гарантиращи опазването на околната среда и защитата на интересите на местната общност.
Проломните долини на Меченска река и Панагюрска Луда Яна са сериозна преграда за транспортирането на златосъдържащи наноси от Същинско-Средногорския масив в южна посока. Съществуват възможности за експлоатация на коренно злато и в обсега на Петеловата вулкано-куполна морфоструктура, а чрез съпътстваща технология и на разсипно злато в нейната периферия по дължината на речно долинната мрежа.
История Печат
Написано от Administrator
Макар и в страни от големите пътища в древността и Средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. В околностите на града се намират редица археологически паметници – следи от древното минало. Десетки могили свидетустват за тракийските племена, живяли някога по тези земи. В една от тях – могилата “Мрамор” бе разкрито погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. н. е. Недалеч от нея през 1949 г. по време на землени работи бе открито световно известното днес Панагюрско съкровище, рядък археологически паметник от времето на елинистическата епоха – IV-III в. пр. н. е. Деветте съда: четири ритона с форма на животинска глава, три канички с форма на глава на амазонка, една амфора с дръжки във форма на кентаври и една фиала са богато украсени с релефни изображения по сюжети от митологията. Този уникален сервиз, чието копие е изложено в Историческия музей в Панагюрище, е най-интересният паметник на изкуството, намерен в Тракия.
Удобното местоположение, щедрата природа и благоприятният климат са привлекли хората тук и през Средновековието, следи от което са руините на мощните български крепости Красен и Душковченин, запазени до днес. Там, където миналото не е засвидеталствано от исторически паметници, то се открива и оживява от легендите, които свързват основаването на днешния град с драматичните времена след османското нашествие на Бaлканите – с края на XV век. Името си градът придобил от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в стария български език). В годините на османското владичество Панагюрище получава официално със султански ферман призвание за войнишко селище. От това последват редица превилегии като право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., които спомагат за икономическото развитие на града, за запазване у неговите жители жива надеждата за свобода. Бурен икономически разцвет градът бележи в началото на XIX век. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаял, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро... Икономически подем по онова време предопределя и значителния духовен разцвет, до който стига градът в навечерието на Априлското въстание.
С жаждата си за просвета, панагюрци извисяват своето селище на едно от първите места в страната в образователното дело.
През 1839 г. с усилията на цялото население е издигната голяма двуетажна сграда за мъжкото училище, а през 1843 г. е построена и сградата на девическото училище. Преди въстанието в тях се учели около 900 деца. Към мъжкото училище била уредена библиотека с 2000 тома български и чужди книги, между които имало и средновековни ръкописи на хартия и кожа, унищожени при потушаването на въстанието. В училищата преподавали хора с богато за времето си образование. В тях са учитествували и видните панагюрци и изтъкнатите в историята на българската национална култура дейци: Марин Дринов, основоположник на българската историческа наукa и един от създателите и първи председател на Българската академия на науките и Нешо Бончев – първи български литературен критик.
Наред с училищата още един културен институт в града пробуждал духовете на панагюрското гражданство. Това е основаването в 1865 г. читалище “Виделина”. В него се развивала широка културно-просветна дейност, четели се книги и вестници, изнасяли се сказки, разисквали се политически въпроси, коментирало се положението в Османската империя. В навечерието на Априлското въстание от Цариградското военно-медицинско училище в Панагюрище се завръща Павел Бобеков. Като главен учител в мъжкото училище и председател на читалището, Бобеков разгръща значителна народополезна дейност и създава, както пишат съвременниците му, “цяло движение сред по-младите”. В такава обстановка на икономически и духовен подем идеята за национално освобождение намира горещ прием в Панагюрище още по времето, когато великия борец за свобода Васил Левски създава в България революционни комитети.
Паметникът на местността Оборище
През есента на 1870 г. той основава и в града комитет. От този момент идеята за въстание тлее в душите на панагюрци, за да се разгори през съдбоносната пролет на 1876 г. Тогава пристигат пратениците на Гюргевския революционен комитет Георги Бенковски и Панайот Волов и заедно с местните революционни дейци начело с Павел Бобеков разгръщат трескава подготвителна дейност, която утвърждава Панагюрище за център на бъдещото въстание.
Върховен момент в подготовката на въстанието е историческото събрание на Оборище – Първото българско велико народно събрание. На 8 километра западно от Панагюрище на 13 април 1876 г. се събират делегатите на народа, дошли са изразят неговата непоколебима воля за борба, да повторят клетвените слова: Свобода или смърт!
Малко е оцеляло днес от някогашния град. По време на въстанието изгарят двукатните търговски къщи, съзидани от най-добрите строители, зографисани от прочути майстори. Но сякаш, за да разказват днес за паметните априлски дни, са останали няколко старинни дома.
Един от тях е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. се обявява Априлското въстание. И днес – в двора на къщата – сякаш оживяват съдбовните мигове, когато Кървавото писмо от Копривщица минава от ръка в ръка на разтреперените от вълнение революционери преди Бенковски да прочете редовете: “... Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище ...” Тесен бил домът на Иван Тутев, за да побере тяхното въодушевление и ентусиазъм. През сълзи на очи Волов подканя: “Скоро, братя! Отворете портата да излезем. Ние да станем най-напред жертва”. След няколко часа целия град гърми от възгласите: “Да живее България!”, “Да живее свободата!”. Друг свиден паметник е родния дом на националната героиня Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня). Къщата-музей разказва за подвига на девойката, бродила и носила знамето на свободата. Само на 20 години, тя е главна учителка в девическото училище. Когато градът е обхванат от революционен кипеж, една вечер, незабравима за нея, войводата Бенковски й предлага да ушие главното знаме на въстаниците. Това е легендарното знаме с разярения лъв и крилатия девиз “Свобода или смърт!”. Недалеч от дома на Райна Княгиня са останали само зидовете на Хаджилуковата къща, където през април 1876 г. заседава Привременното революционно правителство с неговия председател Павел Бобеков.
Десет дни се радват панагюрци на свободата, а след това с оръжие в ръка я отбраняват и доказват, че са достойни за нея. Много са подвизите на героите, защитавали Панагюрище, много са жертвите. Друг ням свидетел на всеобщия героизъм и саможертва е Дудековата къща, една от последните крепости на героичната отбрана. В нея при неравен бой, за да не попадне жив в ръцете на врага, се самоубива Петър Щърбанов – член на Привременното революционно правителство. Редом с останалите селища, участници в Априлското въстание, Панагюрище се свързва кръвно със съдбата на България изписва една от най-славните страници в нейната история. Глас в защита на въстаналия български народ издигат: Юго, Достоевски, Тургенев, Толстой, Гарибалди, прогресивния журналист Макгахан. Русия обяви Освободителната Руско-Турско война (1877 – 1878 г.), в която за свободата на България паднаха 200 000 руски войници.
Инфраструктура Е-мейл
Написано от Administrator
Енергийна инфраструктура
Електроснабдяване
Електроснабдяването на община Панагюрище се осъществява от Националната енергийна система, като електропреносната и електроразпределителната мрежа и съоръженията към нея се стопанисват, поддържат и реконструират от “Електроразпределение-Пловдив” ЕАД - гр. Пловдив, клон Пазарджик, район Панагюрище, съвместно с Електропреносен район - Пловдив. На територията на общината има общо пет броя подстанции 110 / 20 kV. Три от подстанциите са ведомствени - на “Оптикоелектрон” – 1 бр. и на “Асарел–Медет” АД – 2 бр. Подстанция 110 / 20 kV “Панагюрище” и подстанция 110 / 20 kV “Попинци” задоволяват изцяло нуждите на общината от трансформирана мощност.
Въздушната електроразпределителна мрежа средно напрежение е на лъчев принцип. Кабелна мрежа средно напрежение (20 kV) е изградена само в гр. Панагюрище, а в останалата част на общината тя е въздушна. Състоянието на кабелната мрежа средно напрежение е задоволително, на някои места има нужда от подмяна на съществуващите кабели с нови, поради дългогодишното им използване и многобройните аварии по тях. Въздушната мрежа 20 kV е в добро състояние и притежава добри преносни възможности. Предвижда се модернизиране и автоматизиране на мрежите средно напрежение, чрез монтиране на автоматични прекъсвачи с дистанционно управление, с което ще се постигне по-бързо локализиране на авариите и по-голяма оперативност при изключванията за профилактика.
Мрежите ниско напрежение в общината са в задоволително състояние, като в гр. Панагюрище около от 50 % мрежата е кабелна, а останалата част е въздушна. Като цяло мрежата е в състояние да задоволи потребностите на населението и промишления сектор. Поради недостиг на трансформирана мощност в един от крайните квартали на гр. Панагюрище на ул. ”Марин Шишков” се предвижда изграждането на нов трафопост. Останалите селища в общината са изцяло електрифицирани. В гр. Панагюрище се предвижда реконструкция и модернизация на мрежите ниско напрежение, като на някои места въздушната мрежа ще се подмени с кабелна, проводниците преминаващи в близост до жилищни сгради ще се подменят с изолирани.
С цел ограничаване на скритата консумация на електроенергия (кражбите), електроразпределителното предприятие провежда различни мероприятия – проверки, изместване на електромерните табла на имотна граница и подмяна на старите електромери с нови по-надеждни. Около 40 % от таблата на абонатите са изместени на имотна граница, като в близките пет години се предвижда изместването и на останалата част.
Електрифицирането на гр. Панагюрище се осъществява от 67 трафопоста, а на селата -от 43.
Улично осветление
Уличното и парково осветление в гр. Панагюрище и селата от общината се състои от живачни осветителни тела (ОТ), които са в лошо техническо състояние, енергоспестяващи натриеви и луминесцентни осветители и няколко броя металхалогенни тела. Повечето от осветителните тела са монтирани на съществуващата въздушна мрежа ниско напрежение, състояща се от стандартни железобетонни стълбове. Използвани са рогатки със защитен ъгъл 15 градуса. В гр. Панагюрище, на главни улици и на площади, осветителните тела са монтирани на стоманени пилони, със стандартни височини, предвидени за улично осветление.
Като цяло мрежата на уличното осветление се нуждае от подмяна и реконструкция. На по-голяма част от електромерите, измерващи електроенергията за улично осветление в последните години, бяха монтирани часовникови превключватели за нощна тарифа, с което разходите за електроенергия се намалиха с около 40 %.
В някои селища са монтирани осветителни тела от енергоспестяващ тип, което допълнително намалява разходите за електроенергия. Необходимо е изцяло да бъдат подменени осветителните тела с енергоспестяващи и да бъдат монтирани часовникови превключватели за нощна тарифа. С цел улесняване на обслужването на уличното осветление електроразпределителното предприятие извършва монтаж на електромерите и комутационната апаратура на фасадите на трафопостовете.
План и програма на община Панагюрище за енергийна ефективност 2011 - 2016 г.
Транспортна инфраструктура
Пътна инфраструктура
Републиканска пътна мрежа
През територията на община Панагюрище преминават пътища от републиканската пътна мрежа с обща дължина 89,9 км. Те са:
Път II-37 Златица - Панагюрище - Пазарджик с дължина 46,0 км. От тях 32,5 км са реконструирани и в добро състояние. Останалият участък от 13,5 км между с. Бъта и с. Левски е в лошо състояние. Асфалтовата настилка е напукана и с много дупки. Наложителна е реконструкция на този участък от пътя, като се изпълнят варианти с изместване на пътя преди с. Левски (“Сап дере”) и острите криви над с. Попинци. Необходимо е да се направи разширение на съществуващия мост, или построяването на нов до с. Попинци. Има нужда от подмяна на всички стари водостоци с нови.
Път III-801 Вакарел - Поибрене - Панагюрище - Стрелча с дължина 35,5 км. От тях 10,9 км между с. Белица и с. Поибрене са в лошо състояние. Необходимо е полагане на нова асфалтова настилка. Останалата част от 24,6 км е в добро състояние.
Път III-6006 Мирково - Петрич - Поибрене с дължина 8,3 км. Целият участък е в добро състояние.
Общинска пътна мрежа
Община Панагюрище стопанисва пътища с обща дължина 52 км:
· Път с. Панагюрски колони - ЦКС с дължина 2,1 км - с асфалтова настилка в лошо състояние. Необходим е основен ремонт .
· Път до местността “Братаница” (сметището) с дължина 0,8 км - с трошенокаменна настилка, в лошо състояние. Необходим е основен ремонт.
· Път до с. Баня с дължина 4,6 км - в момента се извършва основен ремонт.
· Път до с. Бъта с дължина 2,3 км - има предложение през 2005 г. да бъде направен основен ремонт.
· Път с. Попинци - мина Радка с дължина 3,3 км - с паважна настилка в добро състояние.
· Път до мина Радка с дължина 3,3 км - с асфалтова настилка в лошо състояние. Необходимо да се положи нова асфалтова настилка.
· Път с. Априлци – с. Елшица с дължина 5,2 км - с асфалтова настилка. От тях 3,2 км в лошо състояние, необходимо е полагане на нова настилка. Част от този участък на пътя с дължина 1 км попада в района на хвостохранилището на флотационната фабрика при с. Елшица. При експлоатацията на хвостохранилището се е налагало разширение на пътя и той няколко пъти е изместван. В момента рудник при с. Елшица е в ликвидация и хвостохранилището не работи. Необходимо е на този участък да бъде установено окончателно трасето и да се изгради трайна настилка.
· Път с. Калугерово – с. Елшица – с. Левски - с дължина 6,7 км, от тях 4,5 км асфалтова настилка в лошо състояние. Необходимо е полагане на нова асфалтова настилка. Останалите 2,2 км са с паважна настилка и в добро състояние.
· Път с. Елшица – с. Цар Асен - с дължина 9,8 км и асфалтова настилка в добро състояние.
· Път с. Оборище – с. Мухово - с дължина 9,8 км и асфалтова настилка в добро състояние.
· Път до местността “Оборище” - с дължина 2,7 км и асфалтова настилка в добро състояние.
· Път до местността “Бяла кал” - с дължина 0,4 км и асфалтова настилка в лошо състояние. Необходимо е полагане на нова асфалтова настилка.
· Път до махала Сърбиново - с дължина 2,2 км и асфалтовата настилка в добро състояние. Пътят преминава над река Тополница през мост от стоманена конструкция. Мостът е старо съоръжение, поради което е необходимо да се полагат постоянни грижи за него, като е наложително да се почисти ръждата и да се пребоядиса.
· Път до махала Кайряка - с дължина 1,1 км и асфалтова настилка в добро състояние.
Улична мрежа
Общата дължина на уличната мрежа в община Панагюрище е 183 км., от които в гр. Панагюрище 71 км,а в кметствата 112 км. Относителният дял на благоустроената с трайна настилка улична мрежа е 78 % за цялата община.
Основният проблем при благоустрояването на селищата е поддържането на уличната мрежа (настилка, осветление и др.), а също така и реконструкцията на водопроводната и разширяване на канализационната мрежа.
Ж.п. инфраструктура
Железопътната мрежа е представена от участък на жп линия Пловдив - Стрелча - Панагюрище, като гр. Панагюрище е крайна гара. Линията има важно значение за общината, но от 2003 г. се използва само за транспортиране на масови товари. Във връзка с експлоатацията на меднодобивното предприятие “Асарел-Медет” АД като обслужваща гара се използва и гара Пирдоп.
На 14 септември 2006 г. е възстановено пътническото движение по ж.п. линията Панагюрище-Пловдив. Новата мотриса "Семенс Дезиро", която е пусната по линията, извършва в двете посоки по 3 курса на ден - сутрин, на обед и вечер.
Разписание на влаковете
Разписание на автобусните линии в община Панагюрище
Телефонна инфраструктура и услуги
На територията на община Панагюрище далекосъобщителната мрежа е изградена и се поддържа от Технологичен възел Далекосъобщения - гр. Панагюрище към Регионално управление Далекосъобщения &ndash гр. Пловдив. Изградените 13 броя автоматични телефонни централи обслужват всички населени места в общината, като заетият капацитет е 80 % от инсталираните мощности.
Жителите от всички населени места на територията на общината могат да бъдат избирани и да избират както абонатите на фиксираната, така и абонатите на мобилната мрежа от страна и чужбина.
Основен проблем е качеството на далекосъобщителните услуги, които не са на необходимото ниво поради остарялата техника и кражбите на кабели. В селата има 8 централи тип КRS, които предоставят детайлизирана справка за изходящия трафик на абонатния пост, и 5 броя централи тип А29, които не предоставят такава.
Няма цифрови централи, които биха повишили качеството на услугите и потребността на абонатите от пълна и точна информация. За задоволяване нуждите на общината и подобряване на информационна инфраструктура е необходимо съществуващите аналогови централи да се подменят с цифрови.
Интернет услугата също не е на необходимото ниво. Тя е с ниска скорост и ограничен ресурс. Необходимо е внедряването на високоскоростен интернет АDSL, който ще подобри коренно качеството и скоростта на интернет връзките както и комуникацията с другите общини и ще благоприятства за навлизането на модерните телекомуникационни услуги.
В настоящия момент през гр. Панагюрище е изградено оптично трасе, чието използване в бъдещото развитие на телекомуникационните връзки на общината ще допринесе още повече за повишаване на качеството на услугите за бизнеса и населението.
Пощи
На територията на община Панагюрище действат 9 пощенски станции(ПС), в т.ч. една градска, обслужващи население от 28 700 жители, т.е. 1 ПС се пада средно на 3 180 жители.
Осъществяват се следните дейности - кореспондентски пратки, препоръка, печатни произведения, абонамент на вестници и списания и тяхната доставка, парични преводи. Извършват се много и разнообразни дейности по възложителство, като изплащане на пенсии, помощи на Дирекция "Социално подпомагане" , обезщетения от Бюро по труда, уведомителни пратки от Банка ДСК, Пощенска банка, инкасиране на сметки за ток, вода и телефон, доставка на писма и списания на М-Тел, доставка списания на "Метро-кеш" , " Глобул" -писма, продажба на винетни стикери,както и много други дейности, застъпени в различните пощенски станции по различен начин според потребностите на населението.
Състоянието на сградния фонд е добро - за последните 3 години са освежени и ремонтирани почти всички пощенски станции, а в момента приключва първи етап от ремонта на Панагюрската поща, и то в частта ú за обслужване на клиенти.
Тенденции в развитието на пощенското обслужване е концентрацията на всички инкасови дейности в селските пощенски станции (вече е в сила инкасирането на ток, телефон и вода).
От 2005 год. е предвидено плащане на данъци и такси, приемане плащания на здравни осигуровки и др.
Универсалната пощенска услуга заема най-висок относителен дял в общия обем услуги, предоставяни от " Български пощи" ЕАД.
Инкасираните телефонни сметки намаляват, поради закриването на телефонни постове или преминаване към банково плащане - 34 323 бр. на 32 554 бр. осребрени разписки.
Забелязва се тенденция на увеличаване на абонамента на вестници и списания. В тази област частният разпространител зае големия пазарен сектор поради по-голямата си маневреност.
Нарастващата конкуренция в пощенския сектор изисква промяна по отношение качеството на предлаганите услуги в посока улесняване на гражданите и съкращаване на времето на обслужване, което ще се осъществи, посредством компютъризиране на повече работни места и изграждане на интегрирани гишета за предоставяне на пощенски услуги.
|
| 11 Юли 16, 14:30
|
|
